Предлагаме на вниманието ви интервю на Gramofona.com с Иван Василев, национален треньор по ветроходство на състезателите от клас “Оптимист”, както и на общински яхт клуб “Созопол”.
* Заглавието е на nauticabull
Разкажете ни малко повече за себе си?
– В момента съм действащ треньор на общински яхт клуб “Созопол”. Също така съм и национален треньор на клас „Оптимист“. Да поясня – това са деца до 15 години, това е и най-масовият клас, както в България, така и в света.
Занимавам се с ветроходство откакто се помня. Започнал съм на 7 години и при мен може би е потомствено. Дядо ми е един от основателите на яхт клуба в Бургас, след това баща ми е тренирал ветроходство и в момента се занимава с яхти. В последствие и аз започнах с яхти. Това е начин на живот.
Завършил съм НСА, в момента съм треньорът с най-много завършени обучения от Международната федерация по ветроходство. Бил съм и в чужбина.
Работих 1 година в Туркменистан като треньор и същевременно мениджър на клуба, но там не ми хареса особено много и предпочетох да се прибера.
В България съм работил за много клубове – ОМК “Несебър”, “Несебър яхт клуб”, както и за “Порт Бургас клуб”, откъдето съм израснал и са ме научили на всичко.
Защо решихте да се занимавате с ветроходство?
– Със сигурност ми е повлияло. Дори като още 6-месечно бебе съм бил качен на яхта. Харесва ми – като дете не съм го осъзнавал, но ветроходството е спорт, който изгражда личности и характери. Обикновеният човек не може да си представи какво е да те е страх от морето, вятъра и вълните, но въпреки това всеки ден да влизаш вътре, да тренираш и да се изправяш срещу страховете си. Както казах: ветроходството не е спорт, а начин на живот.
Това е може би най-джентълменския спорт, поставям го наравно с тениса и конната езда. Няма интриги, няма мръсотии, не би трябвало и да има, понякога се случва да има конфликтни ситуации, но това е просто неизбежно. Винаги съм твърдял: ако видим една маса хора и на тях има 10 ветроходци – само по начина на обличане може да ги познаете.
Какво е за Вас треньорската професия?
– Не мога да кажа, че е професия. Това за мен е хоби. Аз съм щастлив човек, защото успях да съчетая хобито и работата си в едно. Реално аз нямам работен ден, не се чувствам, че работя или пък да се измарям. Естествено – понякога се случва да се изморя чисто психически и физически. Но треньорската професия е всичко, което имам.
През 2005 година започнах тази дейност, първата ми работа беше в София. Клубът се казваше яхт клуб “София” и не знам дали още съществува. Когато започнах да уча в НСА, тогава станах и треньор.
Тази професия е невероятна. Аз смятам, че тя е страхотна, защото когато дойде едно дете, което не може да плува и го е страх да влезе във водата и ти работиш с него и след 2-3 години, може и по-рано, ти го виждаш на стълбичката и той е щастлив изпитваш гордост, защото истината е, че ти си го научил това дете, ти си го променил в някакви насоки. Дори има моменти, когато децата идват и споделят първо на мен някои неща, които искат да кажат на родители си, но ги е страх. Говорим за слаби оценки, а не за някакви сериозни проблеми, те са деца все пак.
Каква е формулата за да постигнат успехи Вашите възпитаници?
– Упорит труд и много диалог. Аз съм от треньорите, които обичам да поддържам едно ниво на разговор с децата, в което да не се чувства, че аз съм шефа и че аз заповядвам и командвам. Стремя се да бъда приятел с тях. В същото време те знаят кой е шефът и когато се каже какво трябва да се направи – те го правят. Истината е, че формулата за успех е естествено талант, но ако кажем че той е 10%, останалите 90% са труд. Няма студ, пек, дъжд, вятър, децата постоянно са вътре и тренират. Но основното е тренировки и много състезания.
Какви са условията, за да стане един човек състезател по ветроходство?
– Това е един много интересен въпрос, защото ми беше зададен и на държавния ми изпит в НСА. Тогава аз отговорих, че първоначален подбор няма. Да, има деца, които са по-пълнички в детска възраст, които идват и ако говорим за клас „Оптимист“ не са в оптимално физическо състояние.
Ветроходството не е само децата и клас „Оптимист“ и продължава в много други класове и може да се състезаваш до неопределена възраст. Всеки един човек без значение от възрастта и килограмите, изключвам хората с изключително наднормено тегло и които са трудноподвижни, могат да се занимават с този спорт, стига да имат желание.
Имам случай в своята практика, когато дете го е страх от водата и не иска да влезе в морето. В последствие въпросното дете стана републикански шампион, което показва, че дори и да те е страх пак можеш да постигнеш резултати. Общо взето няма нещо, което да те спре да тренираш този спорт, но се иска най-вече желание и амбиция.
Какво Ви даде и какво Ви взе ветроходството?
– Ветроходството ми даде много неща. Всъщност не знам какво ми е взело. Ако трябва да върна живота си отначало пак бих го изживял по същия начин към момента. Пак бих се занимавал с ветроходство и пак бих бил треньор. То ми даде начин на живот – стимул, силен характер, хъс да се боря с несправедливостите и проблемите, които всеки един човек среща в ежедневието си. Някои от моите приятели казват, че аз съм доста постоянен и силен характер. Не знам дали е така, но е истина – това се дължи на ветроходството.
Кой е успехът Ви в този спорт, с който най-много се гордеете?
– Аз не смятам, че съм постигнал кой знае колко значимо в състезателната си кариера. Имам добри резултати, но съм от хората, които са максималисти. Ако отида на едно състезание и знам, че няма да мога да вляза в десетка, но стана трети – аз пак съм недоволен, защото не съм първи. Същото е и когато съм първи и пак съм недоволен, защото съм направил някаква грешка. Това рефлектира и върху състезателите ми, защото когато някой от тях идва трети на гонка и аз му казвам къде е сгрешил и едва ли не му се карам. Но след това идва първи с много добър резултат и аз пак му казва, защото съм видял някакви грешки.
Като треньор най-големият успех не е, че печелиш някакви награди, медали и регати. За мен най-големият успех е, че успявам, надявам се, да изграждам едни деца, които постепенно да се превърнат в ползотворни хора и личности, които да преследват мечтите си и да отстояват себе си. Мисля, че от нашия спорт излизат добри хора.
Какво още искате да постигнете във ветроходството?
– Имам една шега, която съм коментирал със състезателите си в националния отбор: в момента, в който някой от тях стане европейски шампион, директно мога да си подам оставката и да приключа със спорта, защото съм постигнал всичко. Естествено европейският шампионат не е всичко. Ако говорим за мащабно ветроходство най-сериозната регата е Олимпиадата. Но аз се занимавам и съм се концентрирал само върху малките, където най-важните шампионати са континенталните шампионати и Световното първенство.
Мечта ми е да чуя българския химн на Европейско първенство. Миналата година го чух, беше ми много приятно, но тогава бяхме домакини. Искам и да го чуя, когато някой от нашите състезатели спечели Европейското първенство. Надявам се един ден и това да се случи.
Снимка: Личен архив
