Първият кръг на BORA Sailing Champions League`2021 във Варна (11-13 юни) бе свежият полъх, камъчето в блатото или каквото там си харесaте клише, раздвижило българското ветроходство. Най-малкото заради факта, че това бе регатата с най-много усмивки в последните години. Безспорен факт! Също като този, че до преди седмица-две бе немислимо да си представим рамо до рамо националния селекционер Яна Маркова, тийнейджърите Диана Маркова, Георги Маноилов, Михаил Берберов, Радослав Гавраилов, доскорошни национални състезатели в олимпийските класове Стефани Музакова, Ина Илиева, шампиони и медалисти от регати за килови яхти или от класиката „3 март”…
„Виновници” за BORA Sailing Champions League са „Бора сейлинг” ООД, конкретно Иван Георгиев, Ясен Къчински и Яна Велева. Без ни най-малко да подценяваме труда и усилията на Ясен и Яна, идеята ни още по време на регатата във Варна бе да поговорим надълго и нашироко с ивент директора на веригата Иван Георгиев. За добро или лошо, времето тогава не ни стигна. Затова и проведохме разговора седмица по-късно.
Здравей! Седмица след дебютния I кръг – как оценявате надпреварата във Варна?
Това вече звучи, като интервю малко. Иначе – напрегнат, но успешен. Имаше повече интерес от очакваното, имаше повече емоции от очакваното, но предвид, че накрая всички си тръгнаха усмихнати и искащи още, значи е било добре.
Имате ли вече резултат от „обратната връзка” чрез анкетата до състезателите, която пуснахте?
Честно казано, не съм имал време да погледна какво е попълнено там… към момента няма много отговори – като цяло в оценъчната система са 8-9 от 10.
Предполагам вече работите за II кръг през септември в Поморие, могат ли там да се включат и други отбори?
Още нямаме фиксирана договорка с клуба там – само предварителни разговори, но като цяло имаме готовност от тяхна страна. Също така, ако нещо възпрепятства провеждането там, имаме позитивно отношение и от яхт клуб “Порт Бургас”.
За включването на нови отбори – да, технически ще могат да се включат, но те няма да имат точки от този първи кръг, което ще прави тяхното участие много “обречено” в контекста на точките за целия сезон. Затова мислим да даваме предимство на вече участвали отбори. Предстои да до-синхронизираме подхода в този аспект с ISLA.
Говори се, че тази дисциплина (Umpire fleet racing) има шансове да стане част от Олимпийските игри. Може ли тя да “открехне” вратата и отново България да стигне до този форум?
Тук ме хващаш неподготвен… Форматът с реферство на вода, се ползва в medal races и сега в Олимпиадата, но може би визираш аспекта – league sailing (лига по ветроходство). Не съм в час с Олимпийските тенденции във ветроходството, като до някъде тенденциозно не ги следя… Но мога много да философствам защо не ми харесва какво правят МОК за ветроходството.
И ти и Ясен имате богат опит в “мач-рейс“, не ви ли “сърбят ръцете” да се включите?
Предвид, че най-първия суров вариант на тази идея е от преди две години и се казваше Iskar Lake Match Racing Initiative 😀 Определено много ни се кара, но и двамата решихме, че приоритет е да се случат нещата, да се завърти колелото, и тогава за всички ни ще има повече one design ветроходство.
При четири лодки към момента, какъв би бил оптималния брой участващи отбори, за да може да се изпълни докрай програмата в двудневен формат – Round Robin и финални серии? Спомена, че никого не сте искали да върнете за първия кръг, но все пак – оптимален брой и евентуален краен срок за записване?
Аз мисля, че сега го направихме с максималния брой – 12 екипажа, т.е. 3:1 екипажи към лодки. За мен оптималния е 2:1, т.е. 8 отбора, при 4 лодки. Малко под секрет обаче, да кажа, че един от участниците така се ентусиазира, че вече купи още едно SB20… Та, идеята е ако флотилията се разрасне, да може BORA да наема тези лодки за събитията – тогава ще могат да участват и повече екипажи.
Много ми е трудно да кажа за краен срок за записване, защото за този първи ивент разумния краен срок беше доста преди да докараме лодките – нямаше как да не стане всичко под пара. Веднага, след като договорим конкретно следващите събития ще пуснем анонси и съответни срокове.
Зад всичко хубаво в състезателните дни – лодки, екипажи, съдии, публика, настроение, стои един къртовски труд по логистика и т.н., поне аз така го видях от близо. Няколко думи и за екипа, моля!
Да, наистина размера на “нивата”, която трябваше да бъде изорана, за да се случи ни хвана малко неподготвени, още повече голямата лъжица, която искахме да преглътнем.
На първо място, знаеш, дойде голямата подкрепа от Лъчо (Лъчезар Братоев) и хората около него – адски много ни помогнаха да пуснем на вода лодките, да имаме RIB-ове за състезанието (големия RIB на Павлин Надворни свърши огромна работа!), да имаме база, място за срещите, подслон от дъжда, да са на линия екипажите и др. От наша страна Яна се грижеше да обира огромното количество комуникационни луфтове на брега, Ясен изнесе повечето неща за рекламни стикери, комуникация със спонсорите, както и се оказа на топа на устата, когато стана проблема с точките. Явор Колев, освен предварителната подготовка на документите, придвижи и целия Race Committee аспект – мисля, че заедно с mark layer-ите Георги Иванов и Иван Ковачев, Цено Кътов и Петър Калоянов-Пупи – успяха да изстискат максимума от времето и да реализират максималния възможен брой гонки. Разбира се, не на последно място, Стиви (Ставрос Курис) – както винаги съхрани своя позитивизъм и професионализъм, и мисля, че това беше ключова съставка да се тушират закипяващите емоции. Имахме фотограф, който се разхождаше с мен с големия RIB, дрон пилот, който дойде и преди състезанието да снима, както и на самото състезание и още доста хора, които забравям – сред които не малко доброволци.
I кръг на BORA Sailing Championship остана малко “в сянка” на гърба на старта на ЕП по футбол и ЕП по художествена гимнастика във Варна. Въпреки това, BORA намери място в емисиите. Какви са ви плановете в този смисъл, най-малко заради сегашни и бъдещи спонсори?
Да планираме по-добре следващия път с други спортни събития! Шегата настрана – искаме на първо време, тези състезания да станат традиция. Ако интересът е все така голям, в което аз вярвам, и даже се засили – можем да направим повече от една лига, да се оборудваме с повече лодки и този Шампионат да се наложи, като някакъв еталон в спорта ни. Отделно от това искаме да вкараме, при това по траен и удобен начин, Match Racing форматa в България – имаме добро контакти с хора в Гърция и Румъния, с които можем да си партнираме за верига от събития в целия регион. И на на последно място – искаме да поставим този спорт в съвсем нова светлина – Корпоративна Лига. Серия състезания и обучения за служители на фирми от различни браншове. Вярвам, че това има огромен потенциал – ще даде на много хора, работещи в офис, възможността да практикуват един толкова комплексен спорт на открито, ще даде на фирмите възможност да излъчат свои отбори, а това е спорт, който е де-факто символ на термина “екип”. В същото време такава Корпоративна лига ще отвори спорта за много нови хора, които могат да търсят развитие в него по ветроходните клубове.
photo credit by BORA Sailing
